Още мога любовни слова да изричам

със същата страст...

Тя на никоя друга до днес не прилича

и го казвам на глас.

И в очите ù с цвят на карибска лагуна

тиха нежност видях.

Ноемврииският вятър с лирическа струна

кротко свири по Бах.

Сякаш светят в косите ù шепа рубини

и танцуваме блус...

С аромат на узрели през август смокини

има устни на вкус.

Тя на никоя друга до днес не прилича,

сбрала святост и грях.

И ви казвам на глас: мога пак да обичам,

но сега го разбрах.

Всички влюбени възрастни, казват, са луди.

Бил животът горчив...

Пърхат мислите ми като рой пеперуди -

луд съм, влюбен и жив!