StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,038
   Потребители: 12,398
   Автори: 4,023
   Коментари: 320,454
   Точки: 2,657,275
   Съобщения: 156,377
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,692

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Кацане

Крилата ми не стават за пера за писане


невидим се събудих


само за да Ни рисувам


ако дори едно перо


можело е да послужи


на Тебе бих го дал


на мен не ми е нужно


 


Аз пиша само с дъх


неопознат от друг


освен от Теб


погалил лъх


от твоята въздишка


която легнала е в плът


дето устните изписват


 


Не го виня


света, окови извалял


не я коря, земята


крехко спряла


за да венчае невъзможности


и ето във полята й тревожни


има цветове


които пожелаха се взаимно


изгряват и във зима


 


Защото няма в този свят сезон


да реже собствения клон


за някогашно цъфване


когато кацнал е небесен стон


върху новото възкръсване

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2020-03-26
прочитания: 28
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход