Раздадох се - до голо... Последната си риза

сега простирам тук - на ешафода,

на кладата от думи... Безцветен е ескизът

на сцената - цветът не е на мода

във този неудобен, ненужен свят... Не пасва -

ни той на мен, ни аз на него... Жалко!

Завесата се спуска, а лампите угасват...

Маестро, туш! Или... почакай малко!

Бих искал за последно... Недей, недей се дърпа,

не искам много! Малко ще поискам

(той списъкът с желания отдавна се опърпа,

не се чете от многото прелистване)...

Бих искал... Бих помолил за нещо символично,

за теб едва ли ще е много трудно -

една минута обич! Но нека е различна -

най-истинската обич ми е нужна,

макар и за минутка да знам, че ми остава!

За нищо друго няма да те моля!

Единствено за нея пред теб си заслужава

да стъпча самочувствие и воля...

Една минутка обич... А после ще си тръгна -

оставил и последната си риза

на кладата, в която сам себе си превърнах...

Маестро, туш!

И шутът си излиза...