The Last Wish&Womanly

Като дъжд, плачещ тихо във нощта.
Като сълза, разбиваща се като вълна в брега.

Като капка на искрица, блеснала в тъмата.
Като жадувана мечта, отлетяла сама във безкрайнината...

Като идващата вечер, омагьосано над поля шептяща.
Като целувката на залеза, приказно в океаните пламтяща.

Като цветен сън, изпълнен със светлина и блясък.
Като звезден прах, разпиляващ се като зърна на пясък...

Като онзи спомен, гонещ пламъка в рояк звезди.
Като онзи поглед, който винаги сърцето ще топи.

Като целувка, медена и страстна - спираща дъха.
Като болка пареща, разливаща се като жар в кръвта...

Като отлитащото ято, губещо се някъде далеч във времето.
Като отминалото лято, есенния вятър в друго измерение отнема го.

Като желание изгарящо, молещо се да прогони самотата.
Като вик далечен, разпиляващ се в мълчанието на тишината...

Като тази вечер, идваща със пролетна въздишка.
Като корабът обречен, който своят Север следва в лунна нишка.

Като сладък танц за две сърца, танцуващи под звездите.
Като буен огнен пламък, горяща клада във душите...

Като онзи миг, във който сбъдват се мечтите.
Като прощален вик, вълни разливат се в очите.

Като красивата мелодия, разпиляваща се в нощта тъй нежно.
Като докосване, прогарящо плътта житейска безметежно.