uFeel.me
Като сянка
Автор: nella_gold,  22 ноември 2011 г. в 07:30 ч.
прочити: 310

В шепи стискаш последните късове лято,

с прилив хладен, и шепот неверен.

Всяка ласка твоя суета е в студения ден –

в твоя свят – тъй измислен  и дребен.

 

В шепи стискаш последните капки надежда.

Всеки лъч все по-трудно те топли.

И в прегръдката – с есенна риза

при тебе се завръща само  зима.

 

В шепи стискаш последните мигове обич –

тъй различна от твойте представи.

В  следите ти само сянка остава,

студ  кове в твойте дни изтерзани.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me