В шепи стискаш последните късове лято,
с прилив хладен, и шепот неверен.
Всяка ласка твоя суета е в студения ден –
в твоя свят – тъй измислен и дребен.
В шепи стискаш последните капки надежда.
Всеки лъч все по-трудно те топли.
И в прегръдката – с есенна риза
при тебе се завръща само зима.
В шепи стискаш последните мигове обич –
тъй различна от твойте представи.
В следите ти само сянка остава,
студ кове в твойте дни изтерзани.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me