StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,867
   Потребители: 12,421
   Автори: 4,034
   Коментари: 323,912
   Точки: 2,667,610
   Съобщения: 171,187
   Лексикони: 4,506
   Снимки: 10,712

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Като орисия

1.
Мълния ми тялото пробива.
Падат ми очите в тъмнина.
Тоз живот по малко ме убива...
Той лишава ме от светлина.

Споменът от детството бледнее.
Пада и над бъдното ми мрак.
В страх сърцето вече леденее-
чува гарванов последен грак.

2.
Погребвам вече сетната надежда,
че ще живея, казват, като бей.
Видя се, че живота ми отрежда
един безличен, гърчав апогей.

И аз ще си остана лист обрулен
от този свят, приличащ на дърво.
Ще се търкалям все по път цървулен,
додето се превърна във черво. 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2015-12-10
прочитания: 180
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 9 (виж препоръчалите)

Вход