И някак си изглежда избеляло -
градината, смокинята, зида...
Поръсено със пътна прах, забрава.
Един чаршаф провесен на тела.

Домът наполовината завършен.
Дали стопанинът е още жив?
Или от дъжд на вятър идва някой -
през летните и празничните дни?

Една жена провлача бавни стъпки
и сяда подкрепила гръб в зида.
Морето е на няколко минутки,
но много надалече е света...

Мирише на изкърпената мрежа
(преметната от някой в някой ден),
на самота, линееща надежда,
пресъхнало пране и на бадем.