Отречи се от мен. Стига търси вината във себе си.
Нека аз да поема куршума. Спокойно – свободен бъди.
Аз си знам, лоша бях. Лоша съм. Не понасям разделите.
Отмъщавам и бягам. Не плача. Не моля. Не питам дори.

Отречи се от мен. Разкрещи се. Не гледай към пода.
Мразя тази лъжлива, смирена и кротка тъга. Удари ме.
Крещи. Счупù нещо. Обвинявай и псувай. За Бога,
само спри да мълчиш! Не подсмърчай. Не ме гледай така.

Отречи се от мен. Това не е дом, а е къща от карти.
И ще рухне над нас, дори само леко да стъпим встрани.
Мразя тези стени. Този хлад. Този зъл и студен Януари.
Затова още днес те забравям. Отречи се от мен. И върви.