Защо омразата на този свят дошла е
и вселява се в души човешки...!?
Като дете на дявола се изявява
и сътворява вечен ад... мъртвешки.
На никого ненужна, от никого не пожелана
нахлува, обитава, притежава...
и себе си налага... във светлината мрак създава
и после радва се зловещо.
Където мине - всичко опустява,
построеното със лекота руши,
цъфналото - прецъфтява,
а свободата във затвор държи.
Доволно, бавничко пристъпва,
утолила жаждата за пустота -
настъпва празника, във който,
на лов е за поредната душа.
Бална рокля, наметало,
грациозна е със елегантен грим,
маската на доминото слага
готова е за карнавал неповторим.
И влиза тя в избраната си роля,
воалира със завидната й лекота -
тръгва и умело тя прониква
във избраната душа.
..............
Ноо... този път с ответен удар,
не улучила целта, уви -
разкрита, разсъблечена, отхвърлена
отиде в ада да гори.