StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,855
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,004
   Коментари: 318,138
   Точки: 2,660,291
   Съобщения: 155,449
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,804

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Кантата за река и вятър

По стръмната извивка на небето,
над Дунав мартенският залез слиза
и късният небесен огън свети
на рамото на синята му риза;

и слънчевият восък – старо злато –
се стича по тополите и капе
дълбоко в синьото. И ври водата,
и слънцето потъва и се стапя...

И къдри речната прохладна свила
дошъл от нищото седефен вятър,
в чиято плът навярно е попила
на залеза безмълвен светлината,

защото свети в матово-сребристо,
а на крилете му се спуска здрачът
над слънцето – изтляващо мънисто,
прозрачна капка на конец прозрачен.

Припада вечер.
Всъщност не припада –
водата с млечна пара закипява,
дими самата мартенска прохлада,
а белите кълбета се сгъстяват;

и ето че нощта пълзи нагоре,
по бреговете по корем се влачи,
и вече няма дънер всеки орех,
тъмнеят сенките, чернее здрачът.

И на ръба между деня и мрака
звънят челести приказна кантата;
реката – светла хубавица – чака,
изкъпана в среброто на луната.

И вятърът до нея коленичи
и сваля тънката й синя риза,
и приказното дунавско момиче
от светлите си сънища излиза.

И плисват звездопади по небето,
потъва в тънки облаци луната,
а над вселената звъни и свети
една кантата за река и вятър.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2013-02-28
прочитания: 228
точки: 21 (виж далите точки)
коментари: 8 (виж коментарите)
препоръчано от: 14 (виж препоръчалите)

Вход