Кандила

Вятърът.
По фара - гъста пяна.
Облаци и мъртви водорасли.
Гърдите на водата се задъхват.
Морето като вена посинява.

Изпразват бързо лодките рибарите.
Остават ги завързани. Но крехки -
подобно на кибритените клечки,
които щом кутията напуснат
се палят. И изгарят неизбежно.

А в кея тътнат мълнии - за запалки.

Разбягват се и гларусите бесни -
по мрежите дошли за чужда плячка.

Есен е.
От корен се надигат
дърветата на скърцащите къщи.
Смокините ръмжат. И ръсят пясък
В ръждивите резета на вратите.

Мокър дъх.
Прозорците замръзват.
Залепващи във пръски по стъклата
печатат шумно пръсти на удавници
трептенето на сбогом в кандилата.