Добра ти вечер!

Добра стига, звънарю!

Все се питам как е света

от твоята камбанария.

Напоследък го няма медния глас.

Глас не достига – от медната ти камбана.

Все се питам звъни ли,

или е ехо от писъци...

Предизвестена ли смърт я застигна?!

Зная какво ще речеш:

„ Умри...

За да я чуеш, навярно.”

Но как да го сторя, звънарю,

що ли да чиня?!

Как ли се мре – непростено?!

Ти разпъна въжето – от кликане,

а  ней глас й не стига.

Не издава ни стон,

само кънтене е глухо.

Носи се над заспалия град.

Камбаната оглуша, звънарю,

от викане...  А по залез не бива.

Не е време за камбани.

Бог - с нас!

Гласът  ти простена едвам,

уж камбаната нещо...

Хайде, опни го това въже!

Виси  във ръцете ти –

като примка...

за бесене.