Разказа някой, че венчала си се в черно,

без бащина благословия, против всички правила

но с/ъс/ любов от кал и сламчици гнездо си свила

за да отгледаш здрави, нелишени и щастливи две деца.

А после вече помня как живота се търкулна,

наниза ситни бръчки, оцвети косата ти с боя,

не те пожали в трудности съдбата,

простря неволята над тебе грозно мръсни пипала.

Днес казваш, чувстваш остаряваш,

не проумявам аз, не искам да повярвам на това,

духът ти силен винаги до мен е, Мамо,

все още ме закриля и напътства ме да не греша.

И стискам зъби с гняв към орисията,

захвърлила децата ти на двата края на света,

защото с/ъс/ пари не можем да закупим благодарност,

ни можем да изкупим незаслужената твоя самота!