Родино свята! Мой корен, моя майка,
обич и най-свидно кътче на земята!
Напуснах те а не е трябвало!
Далеч отидох а така боли.
Сърцето ми по теб изгаряше,
докато скитах се по чуждите земи.
Без теб Родино бях като слепец –
без път и без посока.
Но някъде във своето сърце,
аз пазех любовта към теб дълбоко.
Тъгувах, страдах, на колене пред тебе падах.
Препъвах се и се изправях,
но никога не те забравях!
Живееш в мислите, в съня ми
в живота ми и във кръвта ми.
Напомняш за това което,
горчиво страдаше сърцето.
Обичам те, безумно те обичам!
Завинаги на теб принадлежа!
Родино, майко, пак към тебе тичам
при тебе искам да умра!