Калина мома хубава,
хубава още гиздава,
кога се Калина засмее,
слънце си поля огрее.
Калинените очи ясни
от звездици по-прекрасни.
Кога си за вода отива,
китка си коси закрива.
Момчил си Калина любеше,
на сърце му бе легнала,
в сън му тихо пристъпя
като самодива...
Калинино сърце потрепва
кога чуе как свири в гората,
поседнал до поточе игриво
в очи му звезди засветват,
кога си либе видят
вода прохладна де гази..
кога и от менци вода отпива
и росна китка от коси задига...