Като зрънцата, хвърлени на гълъбите бели,
разпиляха се моите мечти.
Стрелките на часовника ми - спрели,
сърцето ми забрави да тупти.
Какво се случи, не разбрах и аз самата,
какво се преобърна в мен?
Сама забих в гърдите си камата
и скрих сълзите в поглед вледенен.
Не съм тази, която някога бях,
не съм аз вече Доброто момиче.
От мен не ще излезе вече онзи весел смях,
който ти, така безумно обичаш.
Счупи се нещо в душата кристална,
на две парчета раздели се.
Сърцето шепне \"върви\"- история банална,
а разума ми казва \"спри се\".