Върни  ми  лятото! И  него  ли  открадна?

От  слънце  зимно  спира  ми  дъха

нахално,  думите  ти  тичат

и  поразяват.  Право  във  целта. 

Дали  ме  пази  цвят  от  билка 

дълбоко  скрит  под  старото  палто?

Перо  от  гълъб?  Стихосбирка? 

На  нокът  малко,  беличко  петно?

Луничките  ми  станаха  ръждиви

стихът  намислен  някак  залиня

преди  да  се  роди  -  изчезна. 

Ще  търси  друга,  истинска  жена. 

Каква  щастливка  съм!  Уста  -  чертичка, 

тесте  от  спомени  на  тъжното  лице 

безкрила,  сива  зимна  птичка  

замръзнала  във  твоите  ръце  . . .