Само мрак и дъжд и болка и страх,
самота и разбити надежди.
Гняв в очите и сълзи и купчина прах,
лицемерни усмивки небрежни.

Бягам в плен на мечти отлетели,
сбъднати във неспирен кошмар.
Тихо, някъде там от далече
чувам пак "Сама ги избра"...

И сълзите изтривам и тръгвам
със фалшива усмивка, душа...
Скривам болката, спирам и млъквам!
Ще живея от днес за мига!