Как бих искала,
как искам... знай,
с любов живота ти да облека...
и с мека светлина да те обгърна;
от слънчеви цветя
венец на щастие да ти сплета...
усмивката ти тиха, да възвърна...
да няма край
и днес да е начало,
да тръгнеме облечени във бяло...
и да те водя по самотната пътека.
Как бих искала,
как искам още
да полетиме надалеко...
над всичко земно да се извисим;
да кажеш: Нощ е!
но да бъде Ден...
от всичко мое да ти дам,
да бъдеш с мене откровен...
в огнището на звезден плам
да се стопи
най-ледената скръб...
на мрака да обърнеш гръб
и в теб отново да изгрее
на детството смехът.
Как бих искала,
как искам само,
на Бог в приятелското рамо,
ти да намериш Свобода...
да те събудя от оковите фалшиви...
да се отчупиш
от греха на земното притегляне...
в едно с зората да се сливаш
и от земята да побегнеме...
Вселената да прекосим,
да видиш Бог Отец
и Неговия Син...
а ние да се поклоним!
Как бих искала,
как искам...много,
хвала отдавайки на Бога,
в молитвите си да те скрия
и ти вода небесна да отпиеш -
от живата вода, която
на божиите само е позната...
Мирът пред нас щастлив да тича,
а ти във вярност да се вричаш...
да няма смърт или беда,
да грейне твоята звезда.
Как искам
ти да полетиш,
но не с изкуствени крила
и не като Икар да те погълне
на гордостта пенливата вълна.
Как искам...
искам...
да поискаш!