StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,140
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,999
   Коментари: 318,634
   Точки: 2,662,511
   Съобщения: 155,967
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,794

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Кафето на Аки

Кафето на Аки

Момичето с широкопола шапка
седи на маса от гнили череши.
Наблюдава в праха на прозореца
потока от бързащи мравки
и отпива студено кафе,
което бавно я стопля.

Топлината напомня мъжка прегръдка.
Усмихва се. Само мечта.
Мъж все още не я е прегръщал.

Преди да почувства утайка в небцето,
поглежда спрелия, ръчен часовник,
впит като кост в китката й.
Обед е.
Закъсняваш за училище, Аки!

Открехва потъмнелия капак
на кутията си за храна.
Много хапки ориз и малко скариди.
Ядене за бедняци. Но сладко.

Оризът мирише на мама и тате.
На оризовия глад на мама.
На безработното саке на татко.

Скаридите миришат на морето.
На Хокайдо.
През лятото пак ще е там.
Ще събира черупки от миди
и ще ги нарича свои бисери.

Сега е аки. Време за училище.
Слива се потока от бързащи.
Но не влиза в класа на цариците.

Тя е малката мравка на двора,
където за пръв път мъж я прегръща.
Обичам те, Фую! Обичам те, Аки!
Ръцете му ухаят на дърво.
Дървото- на основите на къща.

Връща я у дома в бяла рокля.
Заспиват слепнали един за друг
в ниската, тясна постеля.
Събуждат ги ръцете на момче.

Тате го носи на конче.
А мама пълни вехтата кутия
с много хапки ориз и малко скариди.
Малкият Халю с малката чанта
престъпва прага
на голямото училище.

А от пода един червен телефон
пищи пресипнало и продължително.
Сбръчканата ръка на момичето
вдига изненадано слушалката.

Как си, майко?- пита отсреща
уморен мъжки глас, в средна възраст.
Изчислен да звучи равномерно-
като доктор по математика.

Шапката пада. Открива лицето.
Мисля, че сте объркали номера-
отговаря му сухо старицата.
Оставя слушалката отворена
и се прибира към масата.

Пълни догоре пукнат порцелан
С чешмяна вода на забравата.
Ръцете й танцуват с чужд партньор
Неудържимо върху чашата.

Успява някакси да се откопчи.
Съжалявам, Алцхаймер! Не те обичам.

Премества от перваза на прозореца
урната с име Фую.
Спуска я като мраморна плоча
в накъсаната лента на очите си.
И студената прах става мляно кафе.

Разсипва го по топлите стени на чашата.
Отпива дълга, много тиха глътка.
И се превръща в момиче.

Момичето с широкопола шапка
Седи на маса от гнили череши.
И чака да бъде кафе
в кафето на Фую. Завинаги.



Аки- есен, на японски.
Фую- зима, на японски.
Халю- пролет, на японски.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-07-11
прочитания: 170
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход