А утрото е с дъх кафе,

и музика по мен, красива.

Дали до мене просто ще се спреш,

от чашата ми нежно да отпиеш...

Денят си тананика нов рефрен,

измислил си причина да е слънчев.

А облаците – бяло кадифе,

понасят ме във вихър нежен.

И в порива на вятър - вихрогон

извиват птици нежните си трели.

Светът около мен е миг любов –

а времето - магия – време.

И бързо се търкулва вечерта –

със чаша вино – кипнало в ръцете.

Дали до мене просто ще се спреш,

да ме посрещнеш с любимо цвете?!