\"Поне затуй да взимаше заплата...\" -
Мърмори майка пак след своя син.
\"И днес ли  пак ще си трошиш главата?!\" -
Претръпнала, жена гълчи любим...

 А той мълчи. С усмивка тъй позната,
посочва изкривен, ръждясал клин -
като трофей, окичен на стената -
и тръгва пак в зори, неумолим...

Екстремната магия на  скалата -
орисва ни тя с  \"кик - адреналин\" -
да търсим ежедневно, чак до гроба си -
\"Отвъд\" да минем, начинът Един -

Е  да строшим
                  понятието
                               \"Възможно\"...

Бариерите в Ума си да строшим,
да плюнем на Съдбата си пред Бога,
в ръце да Я поемем сам-сами -
решили се на \"Пробвам, дали мога!\",
\"Дали все още искам да Съм Жив?\",
Дали Светът  различен Е \"От Горе?\",
от \"На Ръба\" между  Скала и Небосвода -

дали не Е
            Космически
                           Красив?

Или  различността сами я носим -
навсякъде, където  сме \"Били\"?

Където Отговор  Били Сме, не въпроса:
\"А може би възможно е нали?\"