StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,172
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,999
   Коментари: 318,712
   Точки: 2,662,758
   Съобщения: 155,263
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,795

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Къде си

По друмища неверни, цял век към тебе тичам
с букетче от химери и плитка на момиче.
Чехлите си изтърках по каменни пътеки.
Дали пък път не сбърках, та все те няма? Всеки
нов изгрев огледален посрещам с птича песен,
да ме опази цяла, че слиза морна есен
в косите разпилени и спират се в очите -
два въглена зелени, съмненията скрити.

Къде си, скиталецо, невернико проклети,
увяхна ми венеца, бродиран с росно цвете
и стомната протече, и хляба ми превтаса...
Уж те не чакам вече, а мисъл не миряса
и тръгвам пак, безумна, по бялата ти диря,
а сякаш огън лумнал, по стъпките се вие
неделята ми сляпа и вярата крилата,
че спомен от долапа насам ще те изпрати.

Орисница ще стори за мен последно чудо
и ще те срещна скоро, по-пъстра и от губер,
по-крехка от мънисто, по свежа от зорница,
та да намериш пристан и обич на орлица.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-06-27
прочитания: 269
точки: 36 (виж далите точки)
коментари: 12 (виж коментарите)
препоръчано от: 13 (виж препоръчалите)

Вход