StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,713
   Потребители: 12,331
   Автори: 3,987
   Коментари: 306,127
   Точки: 2,627,275
   Съобщения: 142,678
   Лексикони: 4,478
   Снимки: 10,757

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Къде си ти ?

Къде си ти?- питам аз сега.
Вън пролет е постлала със своите цветя тази, черната земя.
Земя, която с прегръдката си хладна те погълна и погреба с теб моята душа.

Изгубих аз пътеката позната,
чужда съм във своя дом.
Няма я утехата ти блага,
да ме стопли след дъжда- порой.

Дъжд от кристални сЪлзи,
падащи върху бледото дете,
търсещо с очи в безкрая познатото лице.

Спомени случайни, кратки
изпращат ме в заблуда,
връщат топлината блянна,но само за минута.
И тогава, разума напомня
на кървящото сърце,
за реалността жестока- животът си тече.

Броят се дните, дойде и есента,
облякла с пожълтели, капещи листа тази, черната земя.

А тук, в мойта скитаща душа,
на златен трон опряла свойта ледена ръка
е Царица- Самота.
Къде си ти?- питам аз сега…

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2013-11-06
прочитания: 119
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход