StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,771
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,414
   Точки: 2,646,418
   Съобщения: 155,268
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Къде си поезийо

... а може би защото ветровете 
вършеещи над земното ни кралство
са най-свободните от всичките поети, 
презиращи гравитационното богатство, 
за нас са най-невидимите силуети...
 
          *****
 
Когато вятър гали сетивата 
дали не ни нашепва вечна ода, 
която чува се единствено с душата, 
че глухи са ушите без изгода? 
 
Когато буря кърши бясно клони, 
дали не е скрит в нея стих епичен, 
но свити зад сърдечните си брони
не чуваме нии този зов първичен? 
 
Когато ураган громи топовен
дали не е глас, искащ да е чут, 
от него, от човека, в гроб бетонен, 
роб на егото и смъртоносният барут? 
 
        *****
 
... и слушам вятъра как до стъклото мърка
докато съм затворник в празна стая. 
Какво ли ми говори там, отвънка? 
Но страх ме е... прозореца да му отворя... 
(И точно този страх... ще ме побърка...)
 
23.09.2018.

Георги Каменов 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2019-10-09
прочитания: 37
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход