Един ли ад измислих, да те имам?
Защото рая е за мен лъжа.
Единствената светлина,
която днес ми стига
е огънят, взривяващ с катаклизъм
ненужна суета.
Повърхността ти се набръчква,
клепачите ти падат,
угаснали звезди те псуват...
Отсреща съм. В задрямалата кръчма.
Ела! Да пием за оная със косата,
защото само тя е истинска.
И съществува.
Крадени са ни сърцата.
От небето плюс
и минус от земята.
Дори за миг да ти се стори,
че те обичам –
не, не искай да живееш!
Пропадам бързо, все нагоре.
Разлагам чувствата си без остатък.
Луда съм, не ми се спори.
Не съществува плът оттатък –
не мога даже да ти се присмея!
Един ли ад измислих, да те имам?
Сега отивам много надълбоко.
Наздраве за Живота ти!
Но аз Смъртта избирам.
Не ми прощавай.
Знам, че е жестоко.
22-12-09