Натрупах колкото човешки бой

купен несбъднати мечти.

Аха да драсна клечка: Стой!

Че може много да боли!

А вятърът ги духва – рой

безкрили птици, без души

и пак си викам: Хайде брой!

Дано това те отрезви!

А те се връщат във порой

преглътнати във сънища сълзи,

денят очаквам, само той

до утре вечер да ги усмири.