Аз не искам със пръст да ме сочати да бъда мишена в нощта.Всеки ден и със принца, и с просякаот софрата си хляба деля…И клошарът в сърцето си носикъсче спомен от своя мечтаи въпроси...Въпроси... Въпроси…Колко грях има, Боже, в света…За това мога с просяка – просякда съм в тоя измислен живот.Аз сълзата във себе си носяи душата ми не е робот…И когато особите знатниси повярват, че те са над Бог –по-добре е да бъда приятелсъс клошар от съседния блок…Николай Дялковгр.ТополовградАприл, 2012 год.