Когато нишките безкрайност,
на живота ни труден изтънеят,
разбулват се старите ни тайни,
престават вече да немеят.

Мъглата се вдига и отключва
на сърцата наши от дълбините,
спомените скъпи и се случва
светло пречистване на душите.

От дивна любов и от наслада,
от болка, мъст, сълзи, радост,
от мечтите изгорели на клада,
Богуваме се със своята младост.

aza_9