из цикъл:“Съдби“
\"Искам да пея, както пеят
птичките – без да се тревожа
кои ме чуват и какво мислят.\"
(из :“За любовта, божествена
и земна“ - Руми)
Енергия – една и съща -
ни лоша, нито пък добра е;
излъчването ти се връща,
добре е твоя ум да знае!
Щом мразиш ближния, съседа,
поглеждаш брата си на криво;
не чакай теб с добро да гледа,
но връща ти го услужливо.
И чудиш се бедите, дето
стоварват ти се на главата,
защо те пак боли сърцето
и свива се душата свята!
Ти мислиш, че добър човек си,
а болестите ти дузина;
лишен от обич си, с комплекси,
най-ближния те пък проклина!
И пъшкаш, страдаш, гониш злото,
но то, уви, не си отива;
забравило е май доброто,
пътеката към твойта нива;
обрасла тя е със трънаци -
необработена пустее -
леговища на змии, зайци,
наместо жито тук да зрее...
Решаваш да я обработиш,
уви, от дългото седене,
след първа копка, ти се потиш,...
Настана време за ядене...
Нахранваш се добре и сито...
но... бурените избуяват,...
ще чакаш май на пусто жито,
щом устните ти се прозяват!
Тя, работата ще почака...
Не си свикнал от сън да бягаш,
дърво си нямаш - имаш драка,
под сенчицата и полягаш!..
* * *
Тъй отпуската се изниза...
Завърнал си се пак на стола,
по модата – със нова риза,
с брада едва, едва набола!
Работиш, пъшкаш и се свиваш,
разчиташ на изгодна сделка...
и болката едва прикриваш
от близката колежка Елка!
Но болката не си отива,
в полето с мисли те отвежда
при буренясалата нива
на твоята жена Надежда.
22 ноември, 2008 г.