На Емил Розин 

Запазù ми, Емиле, местèнце до теб –
да е слънчево, тихо и свято...
Уморих се, не искам да бъда аскет,
посрещнù ме в горещото лято.

Ти остави тук кораби сто и един –
че моряк си без кораб твърдеше,
но отдавна за мен песента ти е химн,
а рефренът – безспирно звучеше...

Аз от извора твой пия чиста вода,
утолявайки своята жажда.
Има сила Божествена в тия слова,
тя копнежи в душата поражда.

Обещай ми, че в другия свят ще летим,
ще говориме дълго, безкрайно
и отправили взор към простора незрим,
ще обичаме – скрито и явно.

Ще говорим за толкова много неща,
че и там време няма да има,
но притихнали кротичко в свойта съдба,
ще ни топли небесната зима.

Запазù ми, Емиле, местенце до теб –
да е слънчево, тихо и свято...
Като тебе мечтая да бъда – поет
със сърце, като твойто богато...

4.10.2011