StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,832
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,004
   Коментари: 318,063
   Точки: 2,660,024
   Съобщения: 154,642
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,800

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

КАТО КРЕПОСТ

 

Когато спре да боли
тогава се е случило 
най- тъжното,
най- страшното...
Защото все някога идва 
краят на всичко.
Крилете са каменни...
Крилете са мъртви...! 
Душата умира и възкръсва
стотици пъти,
но има един момент
в който замръзва завинаги
Дали ще я погалиш
в опит да я върнеш
Дали ще я удряш безжалостно,
както тогава...
Няма значение...
Тя вече не диша
Не чувства...
Мълчи...
като скъсана струна
на прага....
Крилете ѝ каменни
Една застинала 
крепост...
не потрепват от вятъра....
не докосват деня
Обичай ме сега,
ранявай ме сега...

автор: Моник Валерѝ
дата: 30/07/2018 г.

 
 
 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-07-30
прочитания: 93
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход