StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 163,797
   Потребители: 12,355
   Автори: 4,000
   Коментари: 314,214
   Точки: 2,654,430
   Съобщения: 159,760
   Лексикони: 4,494
   Снимки: 10,791

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

КАТИНАР

Заключих сърцето си с як катинар

и ключа го хвърлих в дълбока река.

Така по-добре е – без мил, без другар,

щом има раздори, ще карам сама.

 

Сама в утро светло, сред птичия хор,

ще вярвам и казвам: „Добре съм, добре!”

Но лъхна ме пролет с ветрец-развигор

и птички край мен прелетяха по две.

 

Над мен на етажа гръмнà грамофон,

таванът ще падне – люлей се, тресе,

танцуват и пеят пак алт с баритон.

Я, как не оставят човек насаме!

 

Какво ли да правя? Роман ще чета!

Така ще премине следобеден ден.

Сама, да, сама ще се аз развлека!

Ох, тези не спират отгоре, над мен!

 

Не, няма роман – сюжет е все същ!

Все мъж и жена и все обич безкрай!

А в мойта действителност само бе дъжд,

ноември с декември и тук-таме май.

 

Във тихо убежище, в спално легло,

заравям се в него със своето аз.

Нали така исках - самò същество!

Сега защо хлипам и плача на глас?

 

Защо скокнах луда към Скайп, от звъна?

Сърцето защо ми подскочи, заби?

„Да! Ало? Добре съм! В кафето? Сега?

Чакай! Ще дойда!” Катинар се разби.

 

 

 

 

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2013-10-30
прочитания: 234
точки: 28 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 15 (виж препоръчалите)

Вход