|
| Статистика |
Произведения: 164,449
Потребители: 12,362
Автори: 3,999
Коментари: 317,511
Точки: 2,643,180
Съобщения: 151,549
Лексикони: 4,499
Снимки: 10,779
|
|
|
| Следете ни в |
|
|
|
КЪЩИЧКА ОТ СТИХОВЕ
Във стиховете влизам, във моята къща,
любимото ми място за игра,
а тя се видосменя и превръща
в ...кое ли? В моята душа.
Отвънка къщичката я измазвам
със светли краски, с тук-там сенчест щрих.
Така е по-добре – да не показвам
отвътре в колко бури се разбих.
Когато е денят ми лъчезарен,
тогава къщичка от стих ветрей,
но често е двулик, жесток, коварен –
трепери къща, стихът ми немей.
Пристигна ли по тъмно, свещи паля
за нечий стих на спомен неприспан
и с него ми се иска да погаля
мечтателност, достигаща до блян.
На съзерцателност прозорците разтварям
да видя Божията красота в лазур,
на птици стиховете подарявам,
а също на немирника Амур.
Във стиховете – къщичката скромна,
пътечка съм постлала на земя –
уж тесничка, а с дължина огромна,
в която все вървя, вървя, вървя.
Къде ли тя ще спре и ще отдъхне,
разбрала, че и аз се уморих -
ще си въздъхне, може би издъхне
пътечката до стИха си най-тих.
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
|
|
|
|
|
|
