Спи, мила, спи -
аз няма да те будя.
Не спира този дъжд.
Мърмори по стъклата,
а мен ми се мълчи.
Пламъкът в камината
само ме залъгва
с картини по стената,
но всъщност той хитрува -
рисува с много нежност
по твоето лице.
Да можех като него!
Ръцете ми са груби
и сякаш май ревнувам -
в мен почва да гори.
Спи, мила, спи.
Тъжни мисли влачи
този глупав дъжд.
Да можеше поне
за миг да лисне в мен,
а не да се събира
на долните клепачи.
Пламъкът в камината
уверено припуква
и уж на мен говори,
но даже аз го чувам
как нежно ти шепти.
Как искам като него!
Все думите ми бягат,
а колко много искам,
искам, но едва ли ...
Спи, мила, спи -
душата ми те гали.
.