На kadife_
На изгрева в усмивката засмяна,
в зеницата на топла светлина,
на перлата във тайнството събрана,
извайваш своя танц от чудеса.
Във вихъра на обич променлива,
докосната от вътрешни лъчи,
не ангел си, ти истински си жива,
защото знаеш как да продължиш!
Във мрака на внезапни черни нощи
и в яроста на сменните вълни
оставаш чиста, горда и с надмощие.
Звън чувствен, екот си! Бъди!