Завръщам се, пребродила миражи,
прибирам се, живота разпиляла...
Къде и как? Кой може да каже...
Завръщам се, но чувствам се нецяла.
Където те очакват, там е дом и праг...
Натам вървя и аз отдавна,
залутана сред светлини, сред мрак,
но приближавам бавно...
Пристъпвам плахо аз към тоя дом-
копнян, жадуван, не измама.
Но виждам къща с красив балкон...
Очакваният дом го няма...
Където те очакват, там е дом и праг...
Пристъпвам трепетно, полека,
сърцето ми пропуска такт след такт...
Не е това домът ми, няма го човека...
azа_9