Колко си красива, мамо,
колко нежна и добричка!
Но, кажи ми, мила мамо,
защо си толкова самичка?

Къде е моят татко, мамо?
Защо не идва той при мен?
Защо не го познавам, мамо?
Ще дойде ли той някой ден?

Така разпитваше момчето
и галеше на майката косите,
а тя с ръце притиснала сърцето,
не можеше да спре сълзите!

Какво да каже на детето?
Душата детска, как от болка да опази?
И как да каже на момчето,
че татко му, го изостави?!

Прегърна го и тихо тя изрече:
-Ти нямаш татко, моето момче!
Замина татко, много надалече!
Замина, няма да се върне вече!

- Тогава, ти ще бъдеш моят татко-
с усмивка каза, малкото момче,
целуна своята майка сладко
и гушна плюшеното си мече!