|
|
|
|
|
|
| Статистика |
Произведения: 167,163
Потребители: 12,430
Автори: 4,038
Коментари: 325,129
Точки: 2,670,135
Съобщения: 184,071
Лексикони: 4,509
Снимки: 10,722
|
|
|
| Следете ни в |
|
|
|
Извор
Не очаквах, че ще събирам
всички падащи листа
след дълбоките сенки на залеза,
когато очите са слепи,
за да не виждат. но гледайки
през присвитите си клепачи,
аз виждам това,
което другите не изричат.
Тогава белият лист се превръща
в онзи събеседник, който съм искал
винаги да имам, когато
търся самотата.
Но тези падащи листа се оказват
толкова тежки, колкото
не искам да бъдат.
Не им говоря, защото трябва
да се вслушвам в гласовете им.
Когато вятърът ги притиска в стените,
те притихват и ми е по-лесно
да ги събирам.
А те предъвкват сълзите си,
защото не обичат да ги виждат,
че плачат. Тогава извръщам поглед,
защото и аз не обичам някой да гледа
как сълзите правят жълти петна
по белите листи, докато внезапно
осъзнавам, че жълтите листа
и белите листи са едно и също нещо,
подвластни на събирача на сълзи.
Тези сълзи дори не са само мои.
За тях зная само, че пречистват
и когато ги изгубя, губя себе си.
Дори, когато изгревът пристига
с песен, пресъхналият извор
е винаги тъжен.
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
