StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 167,163
   Потребители: 12,430
   Автори: 4,038
   Коментари: 325,129
   Точки: 2,670,135
   Съобщения: 184,071
   Лексикони: 4,509
   Снимки: 10,722

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Извор

Не очаквах, че ще събирам
всички падащи листа
след дълбоките сенки на залеза,
когато очите са слепи,
за да не виждат. но гледайки
през присвитите си клепачи,
аз виждам това,
което другите не изричат.
Тогава белият лист се превръща 
в онзи събеседник, който съм искал
винаги да имам, когато
търся самотата.
Но тези падащи листа се оказват
толкова тежки, колкото
не искам да бъдат.
Не им говоря, защото трябва
да се вслушвам в гласовете им.
Когато вятърът ги притиска в стените,
те притихват и ми е по-лесно
да ги събирам.
А те предъвкват сълзите си,
защото не обичат да ги виждат,
че плачат. Тогава извръщам поглед,
защото и аз не обичам някой да гледа
как сълзите правят жълти петна
по белите листи, докато внезапно
осъзнавам, че жълтите листа
и белите листи са едно и също нещо,
подвластни на събирача на сълзи.
Тези сълзи дори не са само мои.
За тях зная само, че пречистват
и когато ги изгубя, губя себе си.
Дори, когато изгревът пристига
с песен, пресъхналият извор
е винаги тъжен. 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2015-02-06
прочитания: 289
точки: 26 (виж далите точки)
коментари: 8 (виж коментарите)
препоръчано от: 17 (виж препоръчалите)

Вход