Живея на едно дърво...
Стотици клони,
                 кралства и корони.
Принцеса в пухено легло,
в гнездо с тераси и балкони.

Сънувам приказни неща...
Зли дракони и дракониси
извиват гръб, летят с крила...
На запустение орисват
кралство след кралство,
клон след клон,
дори в най-нежните филизи.
Обезлюдяват дом и трон...
С дъха на драконите слиза
смъртта - сторъка и стоглава,
невидима с измамлив лик.
Не разрушава, няма врява...
Душите мрат без сетен вик.

Дъхът на драконите стели
покров - убиец на деца...
Не жали черни, жълти, бели...
Коси ги с вятърна ръка.
Гробовно глъхнат градове,
села, паланки и колиби.
В разкош пустеят домове,
напомняйки за дни щастливи...

Кой \"гений\" драконите сътвори?
Духа от епруветката кой пусна?
Човечеството с полъх покоси...
Кой болен ум с идея гнусна
разпери гадна, черна Пелерина...
Изпълни само с трупове земята...
Дървото в гробище обърна...
В кой въплъти се Сатаната?

Живея на едно дърво...
Стотици клони,
           кралства и корони...
Уж спах на грахово зърно,
а пукна всичките балони...
Сама останах... с моя принц
и няколко летящи хора.
Със Мантията си сразих
на Пелерината отбора.
Със кръстен знак и думи святи
измолих Бог да се намеси.
Той войнство ангели напрати
за драконите поднебесни...

Живея на едно дърво...