И ще седна в ъгълът,
ще поплача до стените.
На другият глух ден, ще мълча
и ще стисна зъби в дървото.
Между часове на болка,
ще изпуша поредната цигара.
Из широколистната самота ще бродя
и отново поетът пада в калта.
И ще се изправя,
пак ще поплача
и ще запаля онзи огън
от изпушената цигара.