Като пясък между пръстите изтече,
живота ми изсъхнал и разбит...
Като сълза по бузата се стече,
изпари се без следа от нажежената ми плът...
Аз друго исках много да постигна,
за друго толкова мечтах...
Исках със човечност да изригна,
но принципите си не отстоях...
Душата ми е къща изгоряла,
в която лудо е кипял живот,
сега от самотата подивяла,
ненужна даже е за мен имот...
Наказано от мен самата,
тялото от похот уморих...
Продадох се на Сатаната,
но не той, а сама се опозорих...
Във шепичка прашинките събирам,
на живота си изтекъл мълчешком...
Сили нямам дори да се презирам,
че живяла съм назаем или крадешком...
.Анета Петрова