Сипят се една след друга обиди.
Стават дните тежки и немили.
С какво заслужих аз това
пита се моята наранена душа.

Минава ден, минават два
в мен остава  тази кървава следа.
Опитах се да излея аз това
и мъката да удавя в песента.

Времето лекува. Но къде е то сега?
Станаха години онези дена-два.
И зная нищо не ще промени това,
защото изгубва сега брат - своята сестра.

Ти братко така и не разбра!
Опита се да избягаш от реалността
и сега с успех можеш да береш
плодовете от своя грабеж!

Не! Отново грешиш! Не искам нищо от теб,
пиша за теб този последен куплет
въпреки, че не ще обърнеш внимание
на това последно мое словоизлияние!