Не затваря противната злоба
неуморните свои очи.
Всеки ден, като властна прокоба,
подир хората нагло върви.

А и... който, каквото да каже,
май ни следва по целия свят.
Тя ще дойде в отвъдното даже,
без да пита – при беден, богат...

Хем мечтата е стиснала здраво,
хем сърцето притиска, души.
Тъй го учи да бъде кораво,
да не търси любов, да мълчи...

С подлостта на ръждива отверка,
през душата дълбае в човек
и подлага така – на проверка –
годността му за днешния век.

Аз на изпит при милата ходих,
но ме скъса – не бил съм готов...
Що учебници стари прерових,
във които не срещнах любов.

Все научни, бездушни и вяли,
като – вън подивелия свят,
като зимните веещи хали,
като вредом пълзящата смрад...

Вече знам – неподготвен съм сиво
да живея във днешният ден,
затова нека други красиво,
по-щастливо живеят от мен!