Не ме... запомни.

Кой си ти едва сега разбрах.

И погледа ти някак си студен е.

И смълчан, страха остана някак между... нас.

Не те... запомних.

Аз коя съм?! Една жена,

която те запомня... Всеки път.

И винаги ти сторвам... светлинка.

Не ме запомни.

Каза, че не трябва. А всъщност -

аз не бях ли... и  плът, и кръв...

В нощите, когато уж случайно плачеше... до мен?!

И всеки път...

Когато пускаше ме пак да си... вървя.

А точката в стената бе... мигът -

отчайващ вик  на мъжката ти слабост...

Не те запомних.

Та какво да си ми сторил?!

Едва ли бих забравила... за теб.

И всички мигове, които имат някаква си стойност...

Не ме запомни.

Но...  пък ти реши. А иначе -

сега светът ти се е преобърнал, 

приличен сякаш че досущ на мълчалива... смърт.

Не ме запомни... И какво?!

Но ме къташ - изтъркано до край петаче.

И плачеш, много често плачеш...

А аз... С какво да те запомня?!

Освен с цената... на измислена  любов?!

Която препродаде - безусловно.

А имаше мечти - за по-красив живот.

И имаше усещане - за благослов!