Между мрака и между светлината,
между деня и нощта днес съм принудена да избирам
и отново твоя е вината
дали ти някъде сгреши, или аз не те разбирам
Краят на пътя, твоята сянка ме обгръща
и не мога сама да пресека, търся ръката ти в мрака
защо ли чакам отговор, ти назад не би се връщал
дори и да съм там и да те чакам
А светлината мрачния ми път разцепва
и толкова измамно с тази сигурност ме кани
и като мираж за миг те кара да изчезнеш
сякаш бил си просто някаква измама
Още там стоя, във мрака
страх ме е да пресека
там, отсреща ти не ще прекрачиш
вместо теб - измамна светлина