Изкуството събрали сме в чиниите,
задУшено в сладникав, собствен сос
и дружно си разискваме бакиите,
навирили егофренично дълъг нос...
Залъгваме се, че сме си \"във нормата\"-
\"хранително разстройство\" ли? - \"О, не,
далече от гъза ни са тез зорове!\" -
и може би си вярваме поне...
Че всичко с нас и със света наред си е,
че \"лудите\" са \"другите\" сред нас,
които вече все-по рядко срещаме...
На сън. На яве ги лишаваме от глас.
Предписваме им хапчета, терапии,
отчаяно се вкопчваме в плътта
и жадно търсим Светлина сред мрака си,
във опит да забравим за Смъртта...
Забрави ли? Само превозни средства са!..
Телата ни- Душата е една...
Но болна е от страх- войни и бедствия
изкусно сътворява си сама...
Дордето дойде ден за \"няма мърдане\"
и като гръм удари Любовта
към всичко, дето Сме... И се събудиме,
съзнавайки, как всички сме една...
...Илюзия, ала си правим пас.