StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,038
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,394
   Точки: 2,649,031
   Съобщения: 153,181
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,758

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Изгубих любовта си на разсъмване

Изгубих любовта си на разсъмване.

А предстоеше цял един безкраен ден.

Така ми липсваше! – Не спирах да я търся,

дори след утрото на мислите навъсени,

дори в следобеда тревожен и смутен.

 

Да, срещах я Госпожица Любов,

нали очаквах пак да ми се случи,

но тя, замряла пред невидима врата,

все не можеше да си намери ключа.

Гадаех по лицата ѝ различни;

отчаяна, ту непонятно млада,

ту жареща ума до неприличие –

саван за хладната, разсъдъчна тирада.

 

Ерзац любов.Прозрачна и нетрайна;

конфузен вик на плътското желание,

изтекъл между пръстите разкаяни,

не смогвайки да стопли даже дланите.

 

Загърбих вярата, готов да дам причастие

на самота и в заника на тоз безплоден ден.

Откъснал страници със синоним: „надежда, щастие”

посърна речникът ми с: „празен, примирен”.

Мига, след който осъзнах – изглеждам смешен,

винейки Шанса за пристрастното мълчание,

обърнах гръб на себе си и... любовта стоеше

пред мене - на усмивка разстояние.

 

Не бе с печата „истинска” белязана,

не бе натруфена в коприна и сатен.

Бе спазъм, грабнало дъха стенание,

щом тя, без ключ, без видима покана,

просто влезе и се сгуши в мен.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2019-10-05
прочитания: 43
точки: 18 (виж далите точки)
коментари: 8 (виж коментарите)
препоръчано от: 10 (виж препоръчалите)

Вход