Къде отидоха усмивките,
щом очите ти не виждат вече моите.
Къде умряха ми въздишките,
щом чувството умря преди да дойде още.
Къде потънаха мечтите ми,
щом имах само аз една и
тя ще иска вечно да си тръгва.
Къде оставихте ме всичките,
все сама, но не жалена.
Защото аз малко имах, почти нищо и дадох го на вятъра,
но за една твоя усмивка и в ада бих се пратила...