Изгубен смисъл
сред море от сълзи
аз търся, но отново нищо
отново няма нищо.
Усещам само твоят аромат
и смея се през сълзи
ти божествено красива
тъй съвършена изпълнена с недъзи.

Ръцете мой плъзгат се по теб
усещам твоята мекота на кадифе,
но всичко що докоснат те
обречено е да умре
и, всичко има край
красотата избледнява
розите увяхват знай
аромата изветрява.

И някои ден
ти ще стоиш пред морето от сълзи
и търсейки изгубеният смисъл
ще се сетиш ти за мен.